ВАРИКОЦЕЛЕ
(разширени вени на тестиса)

Причината за появата на заболяването не е ясна(няма връзка с прекарани травми,определен вид спорт продължително стоене прав и т.н.) Знае се само,че се дължи на слабост на стената на венозния съд.

Вариkoцелето се установява често при случаен преглед или преглед по повод стерилитет. Варикоцеле 3-та степен(най-голямото) се открива от лекар чрез опипване.По малките вени(втора и първа степен) трудно се напипват и се прави доплер-сонографско изледване на кръвообращението на тестиса(желателно да се прави от лекар имащ опит в тази област).Това изследване е задължително и в голяма степен се избягва грешките при поставяне на диагнозата.Това е и причината един лекар да каже, че пациента има варикоцелеа друг да отрича.

Ако е много голямо може да причини болка в тестиса или козметичен дефект над тестиса. До хормонални и имунологични отклонения не води и не се налага замразяване на сперма предоперативно.Изследвания на хормоните се налага само ако спермограмата е с под 5 милиона сперматозоиди. Лечението на мъжки стерилитет с хормони(аналози на тестостерон,ФСХ и ЛХ) се налага само ако тези хормони са по- ниски от нормалните стойности.В противен случай спермограмата може временно да се увреди и имат лошо влияние върху организма.

Подтискането на образуването на сперматозоиди от варикоцелето, най-общо казано се дължи на застоя на кръвта в тестиса.
Интересно е,че въпреки наличието на варикоцеле някои хора имат запазена оплодителна способност и науката не може да даде отговор.В последно време се установи,че освен до увреждане на спермограмата, варикоцелето в някои случаи води и до увреждане на ДНК фрагментацията на сперматозоидите и способността им да проникват в яйцеклетката, което намалява шансовете за изкуствено оплождане(инсеминация или ин витро ,задължително искайте да ви се прави това изследване ,ако ще правите такива процедури без да се оперирате).

Ако при стерилитет не се направи операция,в бъдеще за мъжа не съществува някаква опасност относно неговите сексуални възможности,може да се появи лека болка в същия тестис(при 10 %).Решение за операция е индивидуална за всеки отделен случай. Взема се след обсъждане с пациента, внимателна преценка на спермограмата и степента на разширените вени от лекар имащ опит в лечение на мъжки стерилитет .

Операцията е средна по обем(предпочитаната методика е микрохирургичната). Прави се с разрез 5-7 см в слабинната област над тестиса и се прекъсва разширената вена.Времетраенето е 20- 30 мин. с местна упойка(По желание може и пълна упойка).Изписването е същия ден след обяд.Някои пациенти след операцията имат леки болки,които с болкоуспокояващи лекарства изчезват.След оперативно може да се появи оток и посиняване на тестиса,които се разнасят за 1 седмица.Следоперативното възстановяване зависи от организма и психиката на пациента.

Други методики са:

1. Висока резекция по Иванисевич или Паломо, но при тях се режат коремни мускули и възстановяването е по-бавно,и усложненията описани долу са повече.
2. Лапароскиопска-при нея се изисква пълна упойка и корема се пълни с газ,което след това може да довде до болки и рисковете от инцидент по време на операцията са по- големи.
3. Емболозация на вената .Има два начина единия е с малък разрез през феморалната вена се вкарва катетър и се запушва вената.Този метод в световен мащаб се отхвърля,защото има опасносност да се откъсне парче от веществото запушващо вената и да увреди сърцето и белите дробове.Другия начин е-прави се разрез като за микрохиругична операция и във вената се инжектира запушващо вещество.Това изискав рентгенов контрол и цената на веществето е висока ,а крайния резултат е по-лош от микрохирургичната операция.В заключение мирохирургичната методика се очертава като най-щадяща за пациента ,с най-малко усложнения и бързо възстановяване.Изисква специална оптика и опит на хирурга в микрохирургията.

Работоспособността се възстановява след 5 дена, а физически упражнения се разрешават след 15 дена. Болнични се дават до 30 дни(по желание на пациента).Опасността от операцията е ,че в 2-3% може да се появи възпаление на раната или на тестиса ,а в 1% е възможно да се появи вода в обвивките на тестиса,което изисква повторна малка операция.Възможността да се появят вени отново е 4%(ако операцията се прави не по микрохирургичен метод усложнението от събиране на вода е 8- 10 %, а за поява на вените отново е10-29% -(зависи от методиката,но най-голям е процента при високата резекция на вената). Потентността от операцията не се засяга.Следоперативно спермограмата се подобрява без лекарства след третия месец.

Влошаване на спермограмата не може да има и в случай,че не се подобри(в 40 % от пациентите)параметрите остава същите , каквито са били предоперативно.Ако се получат след време по лоши резултати те се дължат на някакъв друг проблем появил се в последствие.Бременност се очаква между 6 и 12 месец след операцията.Вероятността след операцията да се получи забременяване е около 60%(подобрява се всичкипараметри на спермограмата и ДНК фрагментацията). Ако и след 6- 12 месец не се получи бременност се дават стимулиращи лекарства за най-малко 3 месеца, изчакват се още 3 месеца :за да действат медикаментите и ако и тогава няма забременяване се прибягва към изкуствени методи на оплождане(,in VITRO,ICSI и др.)

При оплаждане с ICSI методика има малко по-голяма вероятност от аномалии на плода и преждевременно раждане в сравнение с нормално забременяване и чисто оплождане In VITRO.Ако не желаете оперативно лечение може да се опита медикаментозно лечение,което продължава 3 месеца(вероятност за забременяване 15 %) .След това лечение с лекарства,ако не се получи бременност може да се направят няколко инсеминации(ако позволяват резултатите от спермограмата и успеваемостта е окло 30%).

Друга алтернатива на операцията е ин витро оплождане чрез ICSI методика.Вероятността за забременяване е до 30%.Установено е, че пациенти които са оперирани от варикоцеле, имат по-голяма успеваемост при ин Витро процедура в сравнение с пациенти с разширени вени и не са оперирани.